Пета Национална Конференция на ПОБФБ

Роберто Фронтини е председател на Европейската асоциация на болничните фармацевти от юни 2009 г. В организацията понастоящем членуват 31 държави и над 21 000 индивидуални членове.

Г-н Фронтини, вие сте президент на Европейската асоциация на болничните фармацевти. Бихте ли обяснил какво точно означава понятието „болничен фармацевт” и има ли някакви съществени различия между държавите?

Самата дефиниция за „болница” до известна степен е различна в Европа: в някои държави под болница разбират само леглата за активно лечение, но не и тези за продължителни грижи. В други страни и двата вида лечебни заведения се считат за болници. В общия случай обаче болничният фармацевт е фармацевт, който работи на пълен или непълен работен ден в болница и се грижи за хоспитализирани пациенти. В някои държави болниците осигуряват грижи и за нехоспитализирани пациенти, особено в специализирани амбулатории. В такъв случаи болничните фармацевти също предоставят услуги и за външни хора. Като цяло фармацевтите, които работят в обикновени аптеки за продажби на дребно не са болнични фармацевти, дори и ако тези аптеки предоставят услуги на болници. Има обаче и изключения, като например Норвегия, където фармацевтичните услуги в болниците се предоставят от аптеки, които в същото време са и обществени аптеки. Бих казал, че основната разлика е собствеността – собственик на болничните аптеки като цяло са болниците, а не частни лица.

Какви са разликите в обучението на болнични фармацевти в рамките на Европа и кои са добрите примери, които би трябвало да следваме?

Обучението на фармацевти в Европа се регулира от Директива 36/2005 на ЕС, която изисква най-малко 5 години университетско образование, включително и 6 месеца практика. В около половината от европейските държави, които обаче покриват около 75% от населението на ЕС, има възможност за допълнително обучение от 3-5 години и получаване на специализация по „Болнична фармация”. Само в няколко държави като Испания, Франция и Италия има задължителна специализация за фармацевти, които работят в болници. От образователна гледна точка мисля, че Холандия е страната с най-добро образование, моделът на Испания също е много добър.

Има ли тенденция към увеличаване отговорностите на фармацевтите през последните години? И ако това е така, какви могат да бъдат последствията – дали можем да очакваме повече конфликти или по-добро сътрудничество между фармацевти и лекари?

Да! Определено болничните фармацевти в Европа преминават към предоставяне на клинични услуги до леглото на болния. Бъдещето на фармацията вече не е само в доставката или направата на лекарства. В Обединеното кралство фармацевтичните услуги вече включват и предписването на лекарства. В повечето европейски държави фармацевтите най-малкото съветват лекарите при избора и употребата на лекарства. Всъщност историята показва, че в самото начало има известни притеснения и понякога конфликти с лекарите. Но впоследствие лекарите оценяват намесата на фармацевтите. Според някои проучвания одобрението сред лекарите достига 98%! Сега самите лекари искат в екипа да присъства фармацевт.

Болниците в България са раздвоени между усилието да направят най-доброто за пациентите си и силно ограничените бюджети. Как решават този проблем другите държави?

Финансовите проблеми са типични не само за България, но и за много други страни. Разработването на нови и много скъпи лекарства поглъща ресурсите и на много богати държави като Германия например. Този проблем поставя редица въпроси от етичен и икономически характер, но според мен проблемът е по-скоро в неправилната употреба на лекарствата, отколкото в ограничените ресурси. Първо, най-високите разходи обикновено отиват за онкологични лекарства, които не винаги са ефикасни и ако на пациентите бъдат обяснени страничните ефекти, много от тях вероятно биха отказали да ги ползват. Второ, трябва да избягваме ненужните терапии и да подпомагаме пациентите с хронични заболявания да променят начина си на живот. Строги регулации срещу тютюнопушенето например значително биха намалили разходите и биха освободили ресурси за иновативни лекарства, които наистина помагат на пациентите. Трябва да бъдем критични към някои обещания на фармацевтичните компании, които са по-заинтересовани да продават продуктите си, отколкото от изхода за пациента. Противоречието между това да предложиш най-доброто и това, което бюджетът може да си позволи, може да бъде решено етично само ако се прави разпределение за всички.

През 2010 г. фармацевтичния пазар в България отбеляза близо 10% ръст, но болничният пазар имаше 0% ръст. Тези цифри отговарят ли на тенденциите в Европа?

Доколкото знам, не. В Германия ръстът на болничния лекарствен пазар е сходен с този на аптеките.

В европейските държави действат различни модели за доставка на лекарства в болниците – директно договаряне с фирмите или тръжни процедури, провеждани от самите болници или от централизиран орган. Бихте ли могъл да ни разкажете повече за техния опит в това отношение и кои са доказано добрите практики?

Всъщност положението е доста сложно, няма оптимална система, която да може да се приложи във всяка ситуация. Регулацията на двата пазара – болничния и аптечния – има много положителен ефект върху управлението на взаимодействието между двата сектора, което е много сериозен проблем, водещ до повишени разходи и застрашаване безопасността на пациента в държавите, в които на регулация подлежи само аптечния сектор. Последният се регулира в повечето държави. И обратното – в  повечето държави болниците имат право да договарят и да купуват директно от индустрията. Това ограничава разходите на болниците, особено ако провеждат търгове. В някои държави, особено в Северна Европа, търговете се провеждат централизирано. Това още повече ограничава разходите, но понякога този механизъм не е достатъчно гъвкав и дружелюбен за пациента. Търговците на едро също имат своето място, но мисля, че това не е най-добрият модел, поне за лекарствата, които най-често се използват в болниците.

1. Да са Болнични фармацевти;
2. Да са препоръчани от ПОБФБ;
3. Свободно да говорят английски език;
4. Да посетят всички сесии на семинара;
5. Да изнесат доклад за участието си на следващата Конференция по Болнична фармация, организирана от ПОБФБ.

 Състав на Управителния Съвет на ПОБФБ:

Председател на УС

Маг.фарм. Николина Пръванова Христова  Образование: Месторабота: УМБАЛ "Света Екатерина" ЕАД гр. София, Управител Болнична аптека   Контакти:   тел:  email:  Skype:

Заместник-председател на УС

Маг.фарм. Светла Сталинова Георгиева  Образование: Месторабота: УМБАЛ "Александровска" ЕАД гр. София, Управител Болнична аптека Контакти: тел:  email:  Skype:

Секретар на УС

Маг.фарм. Велина Христова Григорова  Образование:  2006г - МУ София - Магистър-фармацевт 1999г - МУ София - Помощник-фармацевт 1992г - СУ "Климент Охридски" - Магистър по биология Месторабота: СБАЛДОХЗ ЕООД гр. София /Детска онко-хематология/, Управител Болнична аптека Контакти: тел: 02 9307030 email: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. Skype:

Членове:

	Маг.фарм. Антоанета Ценкова Тодорова  Образование: Месторабота: МБАЛ "Света Петка" АД гр. Видин, Управител Болнична аптека Контакти: тел:  email:  Skype:

	Маг.фарм. Антон Петров Краев  Образование: ОИДАП - МУ София /специализант/ 1995г - МУ София - Магистър-фармацевт  Месторабота: МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД гр. Габрово, Управител Болнична аптека Контакти: тел/факс: 066 800956 email: Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. Skype: kraeff

	Маг.фарм. Калинка Георгиева Станева      Образование: Месторабота: СБАЛ по онкология ЕАД гр. София, Управител Болнична аптека Контакти: тел:  email:  Skype:

	Маг.фарм. Сава Огнянов   Образование: Магистър по здравен мениджмънт Магистър по бизнес и право 1995г - МУ София - Магистър-фармацевт Месторабота: Софарма Трейдинг АД, Директор ексклузивни продукти Контакти: тел:  email:  Skype:

От името на Професионалната Организация на Болничните Фармацевти в България, имамe удоволствието, отново да Ви поканим да участвате, в ЧЕТВЪРТА НАЦИОНАЛНА научно-практическа конференция по БОЛНИЧНА ФАРМАЦИЯ, която ще се проведе в х-л КАЛИНА ПАЛАС, гр. Трявна от 29-31.10.2010 г.

JavaScript must be enabled in order for you to use Google Maps.
However, it seems JavaScript is either disabled or not supported by your browser.
To view Google Maps, enable JavaScript by changing your browser options, and then try again.

Световна конференция на FIP за бъдещето на професионалните фармацевти в болничната помощ

Окончателни препоръки от Базел
4-ти декември 2008 г.

Домакин на Световната конференция за бъдещето на професионалните фармацевти в болничната помощ бе Секцията на професионалните фармацевти в болничната помощ към FIP, в рамките на 68-мия годишен конгрес на Международната фармацевтична организация (FIP). Общо 348 професионални фармацевти в болничната помощ, представляващи 98 страни, се срещнаха на 30 и 31 август 2008 г. в Базел, Швейцария и успешно разработиха настоящите консенсусни препоръки, отразяващи преобладаващите сред гилдията виждания за практиката в болничната среда.

Преди конференцията председателстващите, ангажирани от Секцията на професионалните фармацевти в болничната помощ (СПФБП) към FIP, подготвиха обзори на литературата по всяка от шестте теми, обхващащи всички области на процеса на използване на медикаменти в болниците, включително доставките на лекарства, подготовката и разпространението, изписването, приложението на лекарствата и наблюдението на действието им при пациентите. Освен това бяха разгледани въпроси, свързани с човешките ресурси и обучението. Безопасността на медикаментите бе важно съображение при разработката на всички консенсусни препоръки. Всеки председателстващ също подготви проекти на консенсусни препоръки за разглеждане. Преди Конференцията всички проекти на материали бяха разпространени сред работните групи, съставени от официални представители и други участници и бе проведен „виртуален диалог“. Членовете на работните групи обмениха бележки и предложения по проектите по електронна поща, което позволи много от препоръките да бъдат в напреднал етап на подготовка преди срещата в Базел.

Няколко основни препоръки, покриващи съществени виждания за практиката в болничните аптеки, но не специфични за всяка от темите на шестте работни групи, бяха добавени преди Конференцията.

При откриването на Конференцията всеки от председателстващите направи кратко представяне по темата си и проекта си за консенсусни препоръки, давайки възможност на всички участници да обмислят разглежданите теми. След това участниците се разделиха по заседания на работните групи, където се проведоха подробни обсъждания и дебати, с които се стигна до окончателните проекти за препоръки. Председателстващите, членовете на Управителния комитет на СК и служителите на СПФПБ допълнително прецизираха препоръките след заседанията на работните групи и след това всички препоръки бяха разгледани от общото събрание на участниците на следващия ден.

При заседанието за гласуване в неделя, 31-ви август 2008 г., бе приложена система за отчитане реакция на аудиторията за събиране на гласове по всяка препоръка, както тя бе прочетена от председателстващия, ръководил дискусията по тази тема. Гласуващите делегати използваха скалата на Ликерт с 4 точки, с предварително определени типови отговори (А - пълно съгласие с препоръката; В - съгласие; С - несъгласие; D - пълно несъгласие с препоръката) за гласуването по всяка препоръка. Като консенсус в подкрепа на всяка препоръка предварително бе определено повече от 50% от подадените гласове да бъдат “пълно съгласие” или “съгласие”.

При гласуването по време на Конференцията, всички 74 първоначални препоръки бяха одобрени с консенсус от над 50 % в подкрепа (пълно съгласие или съгласие). Общо 82 държави подадоха глас поне по 1 препоръка. Средно за всички препоръки, бяха подадени по 64,1 гласа на препоръка. Общо 14 страни гласуваха по всички препоръки, а други 10 страни гласуваха по всички препоръки без 1. Общо за всички препоръки средното равнище на консенсус (делът на гласовете, подадени като “пълно съгласие” или “съгласие”) бе 97,5%. От 5 259 подадени гласа само 111 бяха “несъгласие” и 22 – “пълно несъгласие”. От всички подадени гласове 3 821 (62,8%) бяха “пълно съгласие”, а 1 314 (21,7%) бяха “съгласие”. По общо 26 препоръки (35%) имаше 100% консенсус (“пълно съгласие” или “съгласие”). Минималното равнище на консенсус за всички препоръки бе 90,4%.

След Конференцията и на основата на обратната информация, получена от делегатите и другите участници, две двойки от първоначалните 74 препоръки бяха обединени, една препоръка бе преразгледана и бяха добавени три нови препоръки. Тези промени бяха представени на всички делегати за гласуване по електронна поща и резултатите са включени тук заедно с първоначалните препоръки, които не са променяни. Общо 75 препоръки съставляват окончателните препоръки от Базел.

Световната конференция на FIP за бъдещето на професионалните фармацевти в болничната помощ бе в процес на планиране от почти 3 години, през който период бе проведено проучване на практиката в болничните аптеки. Проучването, описващо естеството и обхвата на аптечната практика по цял свят, включи отговори от 85 страни, представляващи 83% от населението на света. Всички одобрени консенсусни препоръки, заедно с обзори на литературата на основа клинични данни в подкрепа на препоръките, ще бъдат публикувани в началото на 2009 г. в специална притурка към „Американския журнал на аптеките в здравната система“. Свободен достъп до пълните материали ще бъде възможен чрез страницата в Интернет на уебстраницата на Журнала.

За повече информация относно Световната конференция, вж. страницата в Интернет на Конференцията на адрес: www.fip.org/globalhosp.

gh

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БОЛНИЧНИТЕ АПТЕКИ

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БОЛНИЧНИТЕ АПТЕКИ

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БОЛНИЧНИТЕ АПТЕКИ

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА БОЛНИЧНИТЕ АПТЕКИ